Изложба за храната като насъщен хляб, общуване, ритуал

В Софийската градска художествена галерия откриха изложбата „Храна: насъщност, общуване, ритуал“. Тя може да бъде разгледана до 22 август. Ето основните акценти в нея.

 

 

В рамките на изложбата са събрани картини, рисувани от началото на ХХ век до първите десетилетия на ХХІ век. В тях храната е изобразявана като важен елемент от цикъла на човешкия живот.

Патрики Сандев (1881 – 1959), Натюрморт, 1937.

Сред творбите са произведения на Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов, Никола Аврамов, Антон Митов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Атанас Яранов, Свилен Блажев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Боряна Росса.

Иван Кирков (1932-2010), На сянка, 1975.

Експозицията събира произведения, собственост на Софийската градска художествена галерия, на Националната галерия, на Националния етнографски музей при БАН, на Националната художествена академия и на редица галерии в страната.

Храната като символ на труда

Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Жетварят.

Трудът за „изкарването на хляба“ е тема, широко отразявана от художниците в началото на ХХ век. Те я изобразяват и като лично, и като колективно усилие, и като идилия, и като борба за живот и смърт. В немалко картини трудът за хляба е възвеличаван и издиган до символ.

Ванко Урумов (1941 – 2020), Маса за двама, 1976.

Изложени са много картини с жетварки и жетвари, но храната присъства и като символ на празника (могат да се видят, например, изображения на коледари). Храната е свързвана и със загубата (няколко картини са посветени на Задушница, има и платно, на което мъж и жена отливат за „Бог да прости“). Трапезите провокират и мисли за тържество (изобразени са софри с празнуващи сватбари), но и навеждат на мисълта за самотата (на една от картините виждаме само маса с два стола и две празни чаши).

Храната като символ на споделеността

Андрей Даниел (1952 – 2020), Коктейл, 1989.

Редица картини са запечатали коктейли и раздумки на компании, седнали на по чашка.

На по-късен етап за редица български художници храната излиза от ролята на сакрален обект. Тя започва да става част от нови теми, като се превръща и в метафора, и в провокация, и в игра.

Стефан Иванов, (1989), серия „Непредвидени обстоятелства“, 2016.

В това няма нищо учудващо, защото социалните контакти винаги са били свързани с храненето и както те са пропити с нови „постмодерни“ ритуали, така и ястията се превръщат в нови метафори или придобиват нови значения.

Алла Георгиева, (1957), Alla’s secret, 2000.

Така че, следващия път, когато се чудите каква диета да започнете да спазвате, спомнете си за работата на Алла Георгиева с кебапчетата…