„Бруталистът“ е едва третият филм на 36-годишния американски режисьор Брайди Корбет.
Но пожъна множество успехи – сега се бори и за „Оскар“.
Сюжетът се върти около архитект евреин, какъвто действително не е съществувал, и който емигрира от Унгария в САЩ след Втората световна. Там той отнася не само травмата от преживения нацистки режим, но и своя архитектурен брутализъм. Филмът трае 3 часа и 30 минути, но въпреки своята продължителност не доскучава. Каква е тайната му?
В един от първите кадри се отварят врати, над главата свети ясно небе, а пред погледа се появява Статуята на Свободата – символът на американската мечта – но обърната с главата надолу. Може би така го вижда Ласло Тот (Ейдриън Броуди), унгарският евреин емигрант, а може би и всички други бежанци в Ню Йорк – градът, построен от емигранти.
Амбиции, надежди, безизходица и апатия – обичайните спътници на емигрантите, съпровождали ги столетия наред.
Преживелият Холокоста герой също си представя нов живот и нови възможности. Някой ден той ще измъкне жена си Ержебет (Фелисити Джоунс) и племенницата си Зофия (Рафи Касиди), които са заседнали на австрийската граница. И всичко ще бъде наред.
След години на живот в ада той може да поеме въздух с пълни гърди и да прегърне братовчед си (Алесандро Нивола), отдавна устроил се в САЩ, занимаващ се с мебелен бизнес и женен за американка. Стъпка по стъпка той започва пътя си на чужденец на новата земя, работейки за компанията на братовчед си и сблъсквайки се с реалната алчност на капитализма.
След поредица от провали го забелязва богатият американец Харисън Ли Ван Бюрън (Гай Пиърс), впечатлен от бруталисткия му стил, и му поръчва да построи обществен център в памет на покойната му майка. Той взема унгареца под крилото си, предоставяйки му помощ срещу невероятно красиво съоръжение, с което напълно променя живота на пришълеца.
Идеята и фабулата на новия филм на Брайди Корбет, над който той е работил 7 години, не предлага нищо новаторско, но именно художественото изпълнение надделява над всички останали емигрантски сюжети.
„Бруталистът” не е точно история на успеха и дори не е милозлива мелодрама от рода на „Бруклин”, в която Сирша Ронан изигра ролята на ирландка, преплувала океана, за да гради ново бъдеще в Ню Йорк през 1950-те.
Отказал се от лириката и романтиката, Корбет извежда на преден план реализъм, тъждествен на бетонните стени на бруталистките сгради. Режисьорът не скрива недостатъците на протагониста си, обезобразявайки го вътрешно и подчертавайки всеки път полярността на персонажа. Той сякаш като номад се скита из различни земи, но по границите на съвестта и човечността. Изкривеният счупен нос, в който непреминаващата болка може да бъде заглушена само с наркотични вещества, олицетворява само една страна от задънения светоглед на имигранта.
Показвайки емигрантския живот без разкрасяване, Корбет успява да избегне манипулацията чрез емоционалната съставляваща на филма, обявявайки в началото психологически трилър и същевременно драма, която с кресчендо преминава в трагедия.
Полученият от богатия поръчител шанс се превръща за него както в свобода, така и в „доживотен затвор”, а желаното събиране с жена му – в единствената възможност да се завърне в реалността, при това изключително благодарение на старанията на Ержбет. Те се превръщат в обитатели на своята Райска градина от бруталистки бетон, а общите им сцени по своята искреност дори може да бъдат сметнати от някои за боди хорър.
Ранимостта и човечността на героя се разтварят в максимализма на американского общество, и почти изгубил ги, той остава движен само от страстта и творчеството – трябва да довърши поръчания обект и завинаги да сложи кръст на несъвършенството на хората. За разлика от тях идеите и изкуството са безсмъртни и не зависят от измислените човешки граници.
„Светът често е еднакво жесток към художниците, архитектите и емигрантите – споделя и добавя: „Аз само снимам филми, но се надявам да съм част от общност, в която можем да се подкрепяме взаимно. И можем да кажем „не” на Голиат – на корпорациите, които се опитват да ни управляват“.
Брайди Корбет мечтае и за по-добър свят за своята дъщеря и за всички прекрасни деца, независимо от шибаните паспорти. Те заслужават мир без граници, нещо необозримо, нещо ново, смята режисьорът.
Брайди Корбет е придал на „Бруталистът” ясно очертани линии, остри ъгли, необработен бетон – направил го е почти като нешлифован диамант. Архитектурата в кадър поразява с мащабността си и ужасява с монохромността си. Учудващо е, че брутализмът не е намерил широко разпространение в Съединените щати. Може би твърде праволинейно е отразявал реалността.
Филмът също като него поразява с искреността, откритостта и величието си, заслужавайки място редом с „Ще се лее кръв” (базиран на книгата „Нефт” – Бел. прев.) на Пол Томас Андерсън и „Авиаторът” на Мартин Скорсезе.