Арх. Весела Мирянова, изпълнителен директор на „Артекс Инженеринг“, пред Banker Special: Точно сега имаме нужда от архитекта хуманист

Публикуваме разговора без съкращения.

Арх. Мирянова, кои са актуалните проекти, върху които работите в момента, и каква е тяхната визия?

– Зелена, изненадваща, вълнуваща – такава е визията на актуалните ни проекти, но всеки от тях изпълва със съдържание тези определения по свой неповторим начин. Нека дам два-три примера.

В еко селището „Озарение“ в близост до „Камбаните“, което се състои от осем свободно стоящи къщи, стремежът е да се предложи „живот като на село“: тиха, зелена зона с гарантирано лично пространство, но и с много възможности за игра на децата. Басейн с термална вода, парк със специално селектирани дървесни видове и храсти, максимално използване на естествени материали, дискретно паркиране, шумова бариера от камък и стъкло, намалено енергопотребление благодарение на smart системи – това са само някои от предимствата на „Озарение“.

Сградата „Зафир и Емералда“ от своя страна ще покаже колко почва има за зеленината в София и по вертикала. Първата озеленена терасовидна сграда на Балканите ще подслони не само храсти и цветя, но и дървета.

На красотата на градините по специален проект ще се любуват всички. В непосредствена близост до Ловния парк и Борисовата градина, „Зафир и Емералда“ ще продължи тази зелена линия и надявам се, ще бъде заразителен пример за бъдещи проекти.

Строителството на многоетажни сгради е логичен избор във все по-бързо и по-смело развиващ се град като София. Въпросът сега е как тези високи сгради да бъдат в синхрон с принципите на устойчивата архитектура и да имат зелено присъствие и поведение.

Такова е вдъхновението и за сграда „Висина“ в кв. „Слатина“, в една индустриална зона, която постепенно ще се превръща в желано място за живот и за откриване на бизнес възможности. Двайсететажната сграда ще бъде обгърната от зеленината на собствения си парк, на общите тераси в междинните етажни нива, на прилежащите дворчета на апартаменти. Притегателни ще бъдат не само панорамните гледки, но и обширните пространства за спорт и обществени дейности.

И все пак признавам, че най-голямото ми вълнение продължава да бъде свързано със „Златен век“, чието завършване е планирано за 2028 година. Сградата, която ще се издигне над съмненията и предубежденията, ще демонстрира класата на българската архитектура и строителство й ще даде на София място, което подобава на една европейска столица със самочувствие и размах.

Какво трябва да притежава един архитект, за да бъде успешен в съвременните условия — според Вас?

– Повече от всякога – сърце. Във време, когато изкуственият интелект ще може да имитира, рециклира, прекомбинира авторски почерци и проекти; когато технологиите и материалите ще правят възможна реализацията на всякакви хрумвания… Точно сега имаме нужда от архитекта хуманист. Такъв архитект винаги твори, виждайки едно човече, което върви по улицата, влиза в сградата, в жилището си, посрещат го близките му…

Мисли първо за него, за човека, поставя се на неговото място и се понася в неговия ритъм в 24-часово, 365-дневно обитаване на тази среда.

Изкуственият интелект никога няма да почувства с всички сетива какво е да си човек, как ти въздействат обемите, пропорциите, материите, текстурите, цветовете, ароматите; кое пространство те потиска и кое те възвисява; кое място в дома ти ще привлича като магнит членовете на семейството ти; как зеленината ще разрежда напрежението и ще зарежда с енергия…

Повече от всякога имаме нужда от сетивния опит на архитекта като Творец, от неговата емпатия и чисто човешкия стремеж към радостта. Човекът винаги и във всичко ще предпочете топлото несъвършенство пред хладната безупречност.
Иска ми се архитектът днес да не губи вяра в божествената искра на своя талант и същевременно да чувства все по-силно колко полезен е именно със своята Човечност.

АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ е сред най-разпознаваемите брандове в строителния сектор — каква е „тайната“ на Вашия успех?

– Признавам си, че въпросът за „тайната на…“ (чудесната фигура, отличните взаимоотношения или гладкия крем карамел) и мен винаги ме е привличал с очакването на някакъв трик, който магически прави нещата съвършени. Накрая, знаем, пак се оказва, че всичко е в добросъвестността, усилията, постоянството.
АРТЕКС дължи репутацията си именно на постоянството в Качеството, което може да бъде проверено в която и да е сграда, построена когато и да е, и в която и да е нейна точка.

Всеки може да отиде в сграда на АРТЕКС, да разгледа нея, зелените площи, архитектурното осветление, да се увери в отличната поддръжка и най-важното – да поговори с дългогодишните обитатели. Впрочем диалогът с клиентите ни е непрекъсваем, защото от създаването си АРТЕКС винаги е тук, адресът е същият, а нашите служители винаги си вдигат телефона…

Вярвам, че сградите ни излъчват цялата грижа за човека, вложена в тях; цялото усилие да създадем условията за лек и приятен живот; цялата ни вяра, че с тях хвърляме мост между времената. С всяка своя сграда АРТЕКС служи на красотата и вярва, че тя ражда доброта и радост.

Какво Ви вдъхновява в професията — имате ли любими архитекти или идеали, от чиито подходи бихте „откраднала“ по нещо?

– Добрата архитектура има най-красивите и най-достъпните учебници на света: самите сгради. Те учат всички нас – не само архитектите! – и на естетика, и на дързост, на желание за нещо ново; нещо, надминаващо досегашното.

В архитектурата най-силно ми въздействат две неща: плавността, органичността на линиите в архитектурния почерк от една страна, а от друга – размахът. Възхищавам се на барон Осман, който съчетава във висша степен тези две страни, когато преобразява Париж след средата на 19 век. Вижте и испанския архитект Калатрава! Например гарата в Лиеж: тази иначе огромна, тежка конструкция изглежда лека и динамична. Льо Корбюзие пък променя из основи мисленето за сградата.

Харесва ми архитектурата, която е дръзка, без да е агресивна; която не тъпче на едно място, но при всяка стъпка се грижи преди всичко за човека и го води напред.
Вдъхновява ме архитектурата, която спомага за решаването на проблемите на човека и общността.

Убедена съм, че нито един социален проблем не може да се реши без средствата на умното и отговорно планиране, без архитектурата, която трябва да строи около човека с неговите потребности и желания, а не да го тика в компромисна „жилищна площ“. Когато градското планиране и в следствие на него архитектурата и строителството се провалят, тогава се раждат гетата, угнетителните, даже враждебни места в града, които съсипват социалната тъкан и раждат напрежение.

Как се справяте с баланса между амбициозните проекти и необходимостта за устойчиво развитие и качество?

– Първо, разбира се, трябва да дефинираме „амбициозен“. Кое определение слагаме след „най“. Най-изненадващ, най-смайващ, най-екстравагантен? Най-печеливш? Ако е някое от тези, едва ли е лесно да се намери баланс между него и принципите на устойчиво развитие и качество.

Скъпо е да се въвеждат иновативни практики, да се строи с продукти от последно поколение, с абсолютно безвредни суровини и материали от дългогодишно проверявани доставчици, с отделяне на пространства за зелени площи и със залагане на механизми за поддръжка на всичко.

За АРТЕКС обаче амбициозен проект е именно този, който отговаря на принципите на устойчивото строителство; който се появява, за да отговори на потребността на самата среда, и повишава качеството на живот в нея. Амбициозен проект за нас е този, който успява да поохлади страстта към бетона, замествайки я с интерес към естествени материали като вълната, глината, дървото, и ги направи търсени, очаквани. Който подтиква хората да поддържат, а и сами да създават зелена среда в интериора и екстериора на жилището си.

Как подхождате към темата за зелени фасади, зелени покриви и еко паркове в градска среда — считате ли това за неизбежен тренд?

– Поне на мен „тренд“ ми звучи като нещо модно, някакво увлечение, което ще премине. Затова предпочитам думите път, посока. Зелените фасади, зелените покриви, екопарковете в градска среда – всичко това е знак за уверено поет и много вълнуващ път. А що се отнася до неизбежен… Защо изобщо да избягваме нещо, което ще направи града по-приятен по-красив, а живота ни в него – по-здравословен?

Още в първата ни сграда, в която впрочем винаги е бил централният ни офис, направихме вътрешна градина, която не е изгубвала свежестта си от 90-те години насам по най-простичката причина: за нея се полагат грижи. Всичко зелено изисква поддръжка и в това виждам основната причина да не се търсят активно възможности за създаване на зелени площи в градската среда.

Понякога си мисля за класацията „Най-добър град за живеене“. С пълно основание той се излъчва въз основа на много критерии и все пак, ако искаме светкавично да преценим който и да е град или селище в света, можем да погледнем, първо, зелените площи и второ, да проверим дали са действително зелени, или са занемарени. Град, в който има поддържани паркове, градинки, а по терасите и прозорците – цветя, е град, който обича хората, а хората обичат него.

Темата за екологичността на сградата е свързан с големия проблем за здравословността на средата. Вижте, преди десетилетия „биопродукт“ звучеше едва ли не като превземка… Докато не стана ясно какви поражения нанасяме на тялото си с коктейлите от Е-номера, със силно преработените храни.

Идва времето, когато ще чуваме, и то често: „Това био жилище ли е?“. Амбицията ни в АРТЕКС е да можем да подкрепим своето „да“ с все повече факти.

За нас е радост да гарантираме на клиента, че инвестира в сертифициран жилищен продукт с намален въглероден отпечатък, с екологичен цимент с намалени емисии, с нетоксични материали и суровини като строителната дървесина, с вградени технологии за енергоефективност и разбира се, с много зеленина.

Как виждате ролята на жената лидер в архитектурата и какво бихте посъветвали младите дами, които мечтаят да се реализират като архитекти?

– Ролята на жените в архитектурата – на ръководни позиции или не – е същата като на мъжете. В АРТЕКС очакваме от всички кандидати – без значение какви са по пол, възраст и други – да бъдат отлично подготвени, добросъвестни и човечни, защото възприемаме архитектурата като Човекознание и Човеколюбие.

В своята кариера една жена не дължи на никого да покрива някакви други стандарти извън професионалните. Ако ние имаме препоръки за напредък в зависимост от пола, тогава проблемът не е в деловите жени, а е структурен. В такъв случай въпросът за мястото, перспективите и признанието на жените в професионален контекст трябва да се задава на абсолютно всички, от които зависи разрешаването му.

Какви са Вашите очаквания и цели за 2026 г. — какво бихте искала да постигнете, както професионално, така и в личностен план? Какво бихте искали да пожелаете на себе си и на Вашите колеги в архитектурата и строителството за Новата 2026 година?

– Най-вълнуващият ритуал в строителството за мен е ПЪРВАТА КОПКА. Така виждам началото на всяка следваща година: като на нова възможност да избереш своя терен и да замахнеш с решителност и с радост. А можеш, разбира се, и да се увериш, че и досега си работил в правилната посока и просто да продължиш. АРТЕКС продължава!

Желая не само в архитектурата и строителството, но и във всяка сфера от нашия живот ясни правила, честна игра и дух на градивност. Ако ги има, 2026 година може да бъде прекрасна.

Спортувате ли, имате ли хобита?
– Имам фиксирано време за спорт всеки ден, така че да предотвратя всякакво отлагане или пропускане. Не знам дали може да се нарече хоби, но държа сетивата си отворени за всяка проява на красотата: в изкуството, в природата, в делника.

Кои са любимите Ви дестинации за ваканция или приятен уикенд?
– Мелник и околностите му. Мекият климат, минералните извори, неповторимият рисунък на скалите – всичко носи топлота, мекота и очарование. Обичам и островите с тяхното усещане и за откъснатост от света, и за вписаност в безкрайността.

Без какво не можете в ежедневието си?
– Сред подаръците, които ни носи зрелостта, е осъзнаването, че полезните неща са приятни. Гимнастиката, свежата напитка от ябълка, джинджифил и куп зелени подправки ми дават енергия.

Това, без което наистина не мога обаче, е радостта от общуването – и в екипа на АРТЕКС, и у дома. Не мога и без позвъняването на внука ми Кристиян в края на работния ми ден и думите му: „Бабо, кога се прибираш?!“