Цветелина Бориславова пред Banker Special: Силният човек се оформя в битки

Госпожо Бориславова, какво бе стратегическото значение за Българо-американска кредитна банка (БАКБ) да придобие Токуда банк и какви бяха ключовите Ви мотиви да осъществите тази сделка?

– БАКБ отдавна търси подходящи цели за придобиване, за да разшири пазарното си присъствие и чрез този способ, а не само чрез органичен ръст. Ние вярваме, че трябва да има средни банки в България, които да подкрепят българския бизнес и потребител.

Интеграцията на двете банки ще доведе до увеличение на активите на БАКБ, по-висока ефективност и конкурентоспособност на новата обединена банка.

Вие подчертахте, че за първи път българска банка с мажоритарно българско участие придобива чужда банка. Какво означава това събитие за самочувствието и зрелостта на българския банков сектор?

– БАКБ с мажоритарен български собственик придобива 100 % от българската Токуда банк ЕАД, изцяло собственост на чуждестранен инвеститор. И това става за първи път в режима на съвместно издаване на разрешение от страна на ЕЦБ и БНБ.

Събитието е знаково не само за БАКБ, но и за целия банков пазар в България в този момент и при тези регулаторни условия. То показва, че представител на българския банков сектор с мажоритарен български акционер може успешно да договори, да получи одобрение и да реализира такова придобиване, което обикновено е запазена територия на големи европейски банкови групи.

Как ще протече интеграцията и вливането на Токуда банк в БАКБ и какви са основните Ви приоритети в този процес?

– Работим за бърза интеграция и вливане на Токуда банк в БАКБ. Основният ни приоритет е преходът да бъде ефективен, плавен и удобен, максимално бързо да осигурим качествено обслужване на клиентите на Токуда Банк в обединената банка.

Целта ни е те бързо да придобият достъп до продуктите и услугите, които БАКБ предлага. Бизнес клиентите ще имат достъп до финансиране по европейски програми и различни финансови инструменти.

Индивидуалните клиенти ще имат на разположение множество дигитални канали, включително мобилно банкиране, модерни продукти, разширена офис мрежа и мрежа от АТМ-и в страната.

Кои са най-търсените от клиентите Ви продукти и услуги, които предлага Българо-американска кредитна банка? Очаквате ли придобиването да доведе до разширяване на продуктовото портфолио и услугите на БАКБ?

– Традиционно БАКБ е лидер във финансирането на зелената, устойчивата икономика и ние не сме спрели да адаптираме продуктите си и целевото финансиране в тази област.

БАКБ е сред банките, в които всеки може да стане клиент без да посещава офис на банката, а чрез електронни платформи за регистрация. Това важи, както за фирми, така и за граждани.

Напоследък със засилване на търсенето на недвижими имоти, БАКБ се утвърди и като една от банките, която клиентите избират за финансиране на покупка на имот. Това се дължи на гъвкавите схеми за финансиране, индивидуалният подход и атрактивните лихвени условия, и доведе до значително нарастване на портфейла ни от ипотечни кредити.

Кои сегменти от клиентското обслужване и икономиката ще бъдат във фокуса на БАКБ в следващите години – малък и среден бизнес, корпоративни клиенти, зелени проекти, иновации?

– Както вече споменах, основният ни приоритет е да подпомагаме зелената и устойчивата икономика. Банката стимулира проекти съобразени с околната среда, като предоставя кредити за алтернативно земеделие, възобновяеми енергийни източници, проекти спомагащи за постигането на устойчива градска среда и други. За да имаме зелена икономика с въглеродна неутралност, към която се стремим, трябва да инвестираме в нови технологии и иновации.

Затова цялостната ни политика ще е насочена към интегриране на иновациите и финансиране на технологиите във всички сектори. Основен партньор на банката е бизнесът. Фокусираме се върху фирмите от средния и малкия сегмент, защото някои от тях все още не получават необходимото банково обслужване.

За тях предлагаме възможност да станат клиенти на банката изцяло онлайн, да открият своя бизнес сметка и да ползват пакетно предложение, което им спестява доста такси.

Как БАКБ се подготвя за функциониране в условията на еврозоната и какви нови възможности виждате за банката след присъединяването на България?

– БАКБ влезе напълно подготвена в 2026 година. Ние сме една от първите банки, които възстановиха картовите операции и електронното си банкиране, за да могат клиентите да проследят наличностите си след превалутирането в евро.

С присъединяването на България към еврозоната, БАКБ и всички банки в страната ще получат нови възможности за набавяне на свободен ресурс, заради освобождаване на ликвидност от МЗР и получаване на достъп до финансиране от БНБ.

Това значително променя бизнеса на паричните пазари и създава нови възможности за ефективно управление на ликвидността и източници на доходи. Банките направиха много инвестиции и поеха значителни разходи в процеса на въвеждането на еврото в България.

Очакваме тези разходи да бъдат компенсирани от всеобщия икономически подем след присъединяването, което ще донесе позитиви за икономиката с едни по-здрави и по-устойчиви бизнеси, а това от своя страна ще рефлектира и върху резултатите на банките.

В контекста на консолидацията на банковия пазар – смятате ли, че предстоят още подобни процеси и каква ще бъде ролята на БАКБ в тях?

– Видно от картината на банковия пазар имаме 3 свръхголеми банки и 2 банки след тях оформящи т.нар. първа група с 76 % пазарен дял. Но, за да функционира устойчиво българската икономика, тя се нуждае от повече банки независими от чуждите икономики и резултати, а именно банки с български собственици.

Пазарната логика е тези банки да имат мащаб, който да им дава възможност да играят важна роля на пазара, а това означава да се консолидира тази част от сектора. Колко бързо и под каква форма ще стане това, предстои да видим.

Паралелно с банковата дейност Вие инвестирате активно в устойчиви и индустриални проекти като „Херос“. Виждате ли България като бъдещ индустриален и енергиен хъб в региона?

– Уроците на световната история сочат, че индустриалната революция е започнала с достъп до евтина енергия. Това е единственото константно условие за индустриален разцвет – без него всички останали фактори губят значение.

Днес най-евтината енергия идва от слънцето. За разлика от въглищата и петрола, соларната енергия е не само достъпна, но и екологично чиста – тя съхранява природата и почвата, върху която е изградена.

Тук обаче стигаме до фундаментална промяна, която тепърва предстои да бъде осмислена и въплътена в действие както от регулаторите, така и от обществото: светът напуска ерата на огромните централизирани мощности.

Истинският пробив е в децентрализираните мрежи, местните енергийни общности, съхранението на енергия, водорода и умните мрежи. Точно тук се позиционират проекти като „Херос“ и ВЕСС – те не просто следват тенденциите, а изграждат инфраструктура с поглед към бъдещето, което вече настъпва.

Отговорът ми е категоричен – България има потенциала да бъде регионален индустриален и енергиен хъб. В момента страната ни има завидна преднина в този сектор – множество български компании са сред лидерите в сферата на възобновяемата енергия.

Ролята на „Херос“ и ВЕСС е да им предостави част от необходимите инструменти, за да запазят тези челни позиции. Става дума не само за изграждане на устойчива верига на доставки и енергийна независимост за България, но и за активно позициониране на страната ни , чрез нови технологии и модели на мислене в този ключов сектор на икономиката.

Вие сте основател и активен участник в няколко фондации. Как избирате каузите, които подкрепяте, и как за Вас се измерва общественият ефект от тези начинания?

– Като създател на фондация и галерия Credo Bonum няма да е пресилено да кажа, за гордост на целия ни екип, че сме една от водещите културни институции в България, с вече над 20-годишна история. Това е доказателство за нашето постоянство в защитата на каузи – не от време на време, а дългосрочно и последователно, до постигането на определен обществен ефект.

Три са основните ни приоритети през тези 20 години – опазване на културното ни наследство, съвременно изкуство и екология.

През годините в галерия Credo Bonum са били представяни множество проекти, насочени към популяризирането на богатото ни културно наследство. Проектът, в който ние спомогнахме много за една голяма промяна, е създаването на постоянна и временна експозиция в Свещарската гробница.

Променихме осветлението и климатизацията, като по този начин възприемането на този уникален паметник на България и ЮНЕСКО е подобаващо. Тук мога да добавя и проекти като Софийска Света Гора, SOS за старините на България, и много други.

Галерия Credo Bonum годишно организира и финансира десетки изложби, представяния на книги, лекции и дискусии, превръщайки се в платформа за най-доброто в областта на съвременното изкуство. Въздействието на тази наша дейност е без съмнение.

“Книги за смет” е проект, по който фондацията работи повече от 15 години и обхваща почти всички големи градове в страната. Във фокуса му е именно детската и младежка аудитория, която е приоритет на нашата дейност също.

Много важен и разпознаваем проект от последните години е The Sofianer, който вече няколко години събира млади илюстратори и художници, мислещи в образи за София.

Един голям акцент от дейността ни беше издаването на детските книжки за Мистър Фини и опазването на планетата, книжката „Вкусни писма“, която се бори с разхищението на храна.

Така беше и в Свещари, където разказахме за деца историята на гробницата под формата на анимация, а и до днес оттам минават стотици деца на посещение всяка година.

Опазването на културното наследство е лична мисия за Вас. Има ли връзка между икономическото ни развитие и съхраняването на националната памет?

– Не е възможно да има икономически просперитет без познание, уважение и съхраняване на националната памет. Ние не сме тук сами и първи. Всичко, което се прави в областта на бизнеса, цялостната дейност на обществото ни, стъпва на дълга и нелекa история на икономическо, културно и обществено развитие през вековете.
Един пример ще дам.

Ако се обърнем към историята веднага след Освобождението на България в края на XIX век, сградата на ул. Славянска, в която се помещава галерията и фондацията, както и централата на БАКБ е изградена като централа на Търговско-индустриалната камара. През 1911 г. тя е била сърцето на българския бизнес в началото на XX век.

Съхранихме и реставрирахме всички характерни елементи на сградата от онова време, за да ни напомнят и да останат за поколенията посланията, мечтите на тези пионери на българския бизнес, поставили основите на просперитета на младата българска държава.

Имаме мащабни проекти и за в бъдеще, които ще споделим, когато имаме пълна готовност.

Като една от най-влиятелните дами лидери в България, как бихте описали собствения си лидерски стил в бизнеса и обществената дейност?

– Съвсем накратко казано: искреност, постоянство, отговорност, всеотдайност, новаторски дух, позитивна енергия, вярно оценяване и насърчаване на екипа, справедливост и много любов към това, което създаваш.

Кои бяха най-големите предизвикателства, които Ви оформиха като визионер?

– Свързвам способността да бъдеш визионер със силата на Духа. Силен човек се оформя в битки, от всякакъв характер и постоянно, най- вече със себе си. Да направиш своя избор по кой път ще вървиш – трудния, с поемане на рискове, но с визия в полза на всички и дългосрочно или лесния, на живот без риск и напрежение.

Томас Джеферсън е казал: Искаш да знаеш кой си? Не питай. Действай! Действията ще те опишат и определят кой си.

Смятате ли, че дамите лидери подхождат по различен начин към управлението на риска, дългосрочното планиране и устойчивото развитие? Каква според Вас ще бъде ролята на дамите във формирането на икономическата визия на България през следващите години?

– Ключови световни стратегически институции днес са управлявани от жени. Сред тях има и българки, с което трябва да се гордеем.

Считам, че дамите в много области на обществено – в икономическия живот ежедневно доказват, че чрез интелект, новаторски дух и много такт, могат да се постигнат полезни, смислени резултати и устойчиво развитие в полза на обществото.

Светът все повече се нуждае от баланс, от мир, от отговорност. От мека , чиста справедливост. Все качества, природно присъщи основно на жената.

Икономическата визия за България е ключова тема, нека тук не отделяме ролята на дамите от отговорността на всички субекти, които чувстват себе си способни да допринесат за оформянето й.

Повече реално общуване и взаимодействие на експерти, бизнес, наука и управляващите в държавата, с цел оформяне на дългосрочна стратегия за България. Както и особено внимание на образователната политика и културния обмен. България трябва и може да върне енергията си за устойчив възход в дългосрочен аспект.

Има ли момент в кариерата Ви, в който интуицията е изиграла ключова роля при вземането на важно бизнес решение?

– Винаги слушам интуицията си. При оценката за хора, в работата, в личния ми живот, в сложни ситуации.

Тя в много случаи дава нестандартни на пръв поглед решения, които на практика са по- близки до естествените природни принципи, съответно по-правилните.

Мисля, че в това се състои разликата между стандартния човек, ръководен от навика на ежедневието си и този, който е дал права на своята емоционална интелигентност.
Аз вярвам в интуицията!

Цветелина Бориславова e мажоритарен акционер и председател на Надзорния съвет на Българо-американска кредитна банка (БАКБ АД) от м. юли 2011-а. През периода 2001-2010 г. г-жа Бориславова е акционер и председател на Надзорния съвет на „СИБАНК” АД.

Основател, собственик и председател на Управителния съвет на СИЕСАЙЕФ АД, от 2005-а. Холдингът е частно инвестиционно дружество, с широк спектър на дейност.

Цветелина Бориславова е учредител и председател на фондациите “Кредо Бонум”, „Инициатива глобална България“, „Типинг пойнт“, основател и вицепрезидент на Българския съвет за устойчиво развитие (БСУР).

Социалната дейност на г-жа Бориславова е посветена на инициативи, свързани с опазване на околната среда, възстановяване на културното наследство, образованието, бъдещето на икономиката и устойчивото развитие.

Тя е член на управителния съвет на „Оксфорд Клуб“; член на Консултативния съвет на Инициативата за инвестиции в чиста енергия към програмата на Кеймбридж за устойчиво лидерство от 2012 година.

От 2006 г. Цветелина Бориславова е почетен консул на Исландия в България.

По образование Бориславова е магистър по „Международни икономически отношения“, като освен това притежава магистърски степени по „Испанска филология“ и „Английска филология“. Специализирала е „Философия и западни езици“ в Букурещ и Мадрид.