Японката Минеко Ивасаки е известна не само в родината си, но и далеч зад нейните граници. Тя е работила без почивни дни в продължение на 8 години. Докато позволявало здравето й участвала в тържества на държавно ниво, развличала президенти, принцове и крале, и печелела милиони.
Малката Масако е родена в семейството на разорения аристократ Шиндзо Танака от клана Минамото през 1949-а. Финансовото състояние на фамилията било бедствено, затова момичето и сестрите му били изпратени да живеят в окия – място, където бъдещите гейши изучават древния занаят.
Собственичката на школата толкова обикнала Масако, че предложила на родителите й да я осинови. Те разбирали, че това е шанс за момичето да получи професия и да успее в живота, затова се съгласили. Именно тогава Масако получила новото си име и фамилия – Минеко Ивасаки. Когато навършила 6 години започнали да я обучават на традиционни японски танци, на калиграфия, на правилата от етикета и тънкостите за провеждането на чайна церемония, както и да свири на музикални инструменти.
На 15 години Минеко станала „майко“, достигайки една от степените в обучението на професионалната гейша. Тогава започнала да посещава срещи с клиенти, продружена от старшата си наставница. Славата на талантливата и харизматична Минеко се разпространила отначало в Киото, а когато на 21 години станала пълноправна гейша – и в цяла Япония. Случвало й се да приема президента на САЩ Джералд Форд, режисьора Елия Казан, членове на кралското британско семейство.
В началото на 90-те години Минеко разказала за себе си и за своята професия на американския писател Артър Голдън. Той бил запленен от обичаите в Страната на изгряващото слънце, интересувал се от гейшите и особеностите на тяхното изкуство. Голдън постъпил нечестно спрямо Минеко: първо – преиначил историята изкарвайки гейшите жени предоставящи секс услуги, и второ – нарушил условието за аномимност публикувайки името й в частта с благодарностите.
Ивасаки била отчаяна, но решила да не се предава и дала Голдън под съд. Тя спечелила делото и получила прилична сума за причинените морални щети, а след известно време написала книгата „Истинските мемоари на една гейша“, в която разказва действителната си история. Минеко дори организирала турне, за да представи лично творбата си и да обясни, че не е продавала тялото си, както твърдял Голдън. Тя продавала изкуство, както я задължавала професията и на гейша – изкуството на женствеността, на японския танц, на разговора, на приготвянето на ястия и много други тънкости.
В продължение на 8 години Масако почти не почивала, затова пък спечелила много пари. Но на 29 разбрала, че повече не иска да жертва здравето и личния си живот, затова решила да се откаже от своята професия.
Личният живот на Минеко наистина страдал докато работела, въпреки наличието на многобройни ухажори. Дълго време тя имала тайна връзка с популярния японски актьор Шинтаро Кацу, който бил почти два пъти по-възрастен от нея и освен това женен. Двамата се разделили защото Шинтаро така и не се решил да напусне семейството си и да се обвърже официално с Минеко.
След като се оттеглила от професията си тя се запознала с Джиничиро Сато, художник и реставратор. През 1982 г. двамата се оженили, а година по-късно се родила дъщеря им Косуке. Днес съпрузите живеят в предградие на Киото и избягват общественото внимание. Сега Минеко се занимава с изкуство – рисува картини и реставрира платна заедно с мъжа си.
