След като „Златната мечка“ на Берлинале бе връчена на иранския филм „There is No Evil“ („Злото не съществува“), посветен на смъртното наказание, коментарите не закъсняха.
Една част от тях определиха филма като заслужилия победител. Още с появата си – той е прожектиран последен сред конкуриращите се седемдесет филма на Берлинале – сред зрителите в залата се усеща единодушие. Мнозина от тях са сигурни, че току-що са видели филма победител. „Злото не съществува“ е изграден от четири истории и всички те са за изпълняване на смъртни присъди и моралните дилеми около тях.
Виждате палача – учудващ стоик и любящ баща, за когото изобщо не можете да допуснете каква му е професията. После виждате един от осъдените на смърт – войник, решил да избяга през границата с годеницата си – той бяга през нощта с нея и за момент зрителите си мислят, че двойката може и да успее да се измъкне. След това ги чувате да пеят, а като фон звучи старата италианска песен „Bella Ciao“. Текстът й далеч не е толкова радостен, колкото мелодията – „И ако умра в планината, трябва да ме погребете“.
Всичко това хваща за гърлото. А самият режисьор Мохамад Расулоф не успя да си получи „Златната мечка“ лично, тъй като от 2017 г. не му е позволено да напуска Иран. Причината са минали негови филми – „пропагандни“ – според съда, заради които той дори има забраната да снима. Затова и „Злото не съществува“ е сниман тайно. Наградата я прие дъщеря му Баран, която живее в Хамбург и играе в последната история от филма. Всъщност до 2017 г. Мохамад също живее в Германия, но след като се връща в родината си за малко (все пак там се чувства у дома), иранските власти не му дават повече да пътува по света.
Самият Мохамад бе включен с видеовръзка от Иран, за да благодари на журито за наградата и да признае, че „удовлетворението, че си успял да окажеш съпротива на натиска и деспотизма, струва много повече от цената, която е трябвало да платиш, за да го направиш“. Филмът е копродукция на Arte и Filmförderung Schleswig Holstein. Всяка от историите е одобрявана поотделно като късометражен филм, а Расулоф не е посочвал във формулярите, че той именно е режисьорът. Какво го очаква оттук насетне, все още не е ясно.
Други коментатори отбелязаха, че иранският филм е спечелил най-вече заради нелеката съдба на режисьора и че повече внимание заслужава другият фаворит на „Берлинале“ – голямата награда на журито „Сребърна мечка“, която отиде при драматичния американски филм за абортите „Никога. Рядко. Понякога. Винаги“ на Елиза Хитман. Той разказва за ученичка, която иска да направи аборт в друг град.
Журито оцени операторското майсторство на 80-годишния Юрген Юргес за „ДАУ. Наташа“. Председателят на журито Джеръми Айрънс призна, че решението за отличието било взето трудно, но не заради майсторството на Юргес, а заради самия филм, който според някои членове на журито (които не ръкопляскаха на наградата) е доста претенциозен, но в същото време без дълбочина.
Южнокореецът Хон Сан-су получи приза за най-добър режисьор за „Жената, която бяга“ – много любопитен казус с вежливо корейско семейство, което подарява котка на съседката си, принципно мразеща гальовните домашни любимци.
Наградата за най-добър сценарий взе италианският филм на близнаците Фабио и Дамяно Д‘Иноченцо, посветен на деца самоубийци .
Харизматичната актриса Пола Беер взе наградата за най-добро актьорско превъплъщение в „Нимфа“, сниман от една от звездите в новото немско кино Кристиан Пецолд. Заедно с нея отличието взе и актьорът Елио Джермано за „Искам да се скрия“. Филмът разказва биографията на италианския художник наивист Антонио Лигабуе (1899-1965), известен още като италианския Ван Гог. Причината не е в стила им на рисуване, а в сложната им съдба – и Лигабуе е нещастен и самотен, често вкарван в психиатрични клиники. Той не е обичал да е в големи компании, а и хората около него са го избягвали. Единствено в изкуството намирал утеха.
А дали на тазгодишното „Берлинале“ зрителите са намерили утеха, предстои да разберем – от иранското министерство на културата вече обявиха, че са доволни от наградата на Мохамад Расулоф. Остава да разберем как ще се развие по-нататък съдбата му.
